Обичай всички живи същества като себе си: Из Храната – начин на живот в `Законът за храненето` от Учителя Беинса Дуно (вегетарианец), част 2 от 2

„Сега ние изоставихме този истински живот и отнехме живот, което не е Божията воля: ние вземаме животно, без то да е желало, и му отнемаме живота. Не го питаме за съгласие. То иска да живее, но ние го ядем. Това не е начин на живот. Големите нещастия, големите болести, неврастенията (физическа и умствена умора, съпътствана от депресия), консумацията, които идват на този свят, се дължат отчасти на унищожаването на бозайниците и изсичането на горите. Всички болести се дължат на неестествената ситуация, която ние допускаме в света. Позволяваме си това, което не бива до позволяваме, защото нямаме свещено чувство. Позволяваме си да отрежем дърво, растение - просто ей така – за прищявка. Има растения, които са живели 100, 150, 200 години, а в Америка има растения, които са живели 1 500–2 000 години. И американците ги отрязаха. Но поради това произволно изчистване на горите, на произволното унищожаване на бозайници, няма друга държава в света с толкова много неврастения и толкова много нервни заболявания, както Америка. Може да кажете, че това е просто съвпадение. Законът е еднакъв навсякъде. Не можем да правим каквото искаме! Трябва да правим това, което съответства на законите на живата природа.

Човекът е разположен сред две системи - психичната и симпатиковата нервна система и след като си замине от този свят, тези две системи продължават да функционират в другия свят. Може да кажете: `След смъртта тялото се стопява, изгнива и изчезва.` Не, има нещо, което не изчезва от тялото дори след смъртта на човека. Напротив, след като някой умре, точно тогава той се чувства дори повече свързан с хиляди и милиони други същества.

Винаги трябва да държите отворено, светло и чисто Окото, което Бог е вложил в душата ви, за да можете да се къпете в Неговата светлина и топлина.

Египтяните одухотворяваха животните и казваха, че в тях има нещо Божествено. Те вярваха, че божество е въплътено във всяко животно и по този начин уважаваха и почитаха всички животни. Ето как гледаха на Апис - като на свято животно. Никой не можел да убие животно там. Те са били много почитащи. В Исая, глава 66 се казва, че когато някой е убил вол, това е същото като да убиеш човек. Пророк Исая, който е живял преди повече от 3 000 години, е имал по-висок морал от хората в днешно време.

Преди 2 000 години Христос каза: `Обичай ближния си като себе си.` В този ред липсва нещо, не е цялостен. Ето защо добавям: `Обичай всички живи същества, от най-малките до най-големите, като себе си.`”